Първото поколение на BMW първа серия бе посрещнато противоречиво, когато се появи на пазара през вече далечната 2004-та година. Запалените BMW фенове отричаха навлизането на любимата им марка в по-нисък сегмент, а дизайнът дело на Крис Бенгъл бе мразен от мнозина. Аз също намирах единицата за особено грозно творение когато се появи, но в последствие започна до някъде да ми харесва както между другото стана и с останалите модели от времето на Крис Бенгъл.
С появата на новото поколение на модела, цените на E81 паднаха значително и автомобилът вече е достъпен за по-широк кръг хора. Тъй като при колите "втора ръка" винаги има риск да се попадне на кофти бройка, аз бих препоръчал покупка от една от най-изпитаните програми за употребявани коли - BMW Premium Selection.
Единицата, която аз тествах изминавайки над 3000км с нея, е на четири години и едва тридесет хиляди километра. Разполага с двулитров бензинов двигател с 122к.с. и шест степенна автоматична скоростна кутия. Предлага се с пълна, едногодишна гаранция нацена малко под 25 хиляди лева. Като оборудване е по-скоро базова с доста малко опционално оборудване като например двузонов климатроник, черен таван и... май друго няма. В интериора няма нищо особено - преобладава типичната за немските коли функционалност за сметка на естетиката, но като цяло атмосферата е приятна и качеството е добро. Няколко неща не ми допадат. Започвам с ужасяващите седалки. Не знам защо BMW все още държат регулировките да стават с някакви дръжки (вместо познатите "врътки", но на мен ми беше много трудно да си настроя седалката, отделно, че наклона на облегалката е степенуван. Иначе самите седалки са ок като удобство, макар тези във Volvo С30 например да са осезаемо по-удобни. Друго нещо което не ми хареса е пласмасовия "алуминий" по таблото и вратите, но това по-скоро е проблем на конкретната кола и конфигурацията. Пространството отпред е достатъчно за човек с нормални размери, отзад е тясно и основата на седалките е недостатъчно дълга, но за за двама човека на не твърде дълъг път е добре.
На пътя единицата има много рафинирано поведение - шумът от пътя и двигателя е добре филтритан, като двигателят работи по-шумно само при ускорение с kick-down. Добро впечатление прави и ниското ниво на аеродинамичен шум, но BMW имат един от най-високотехнологичните аеродинамични тунели в света, така че инвестициите си казват думата. Пътното поведение е много добро като окачването е стегнато, но не вози прекалено твърдо. Общо взето колата е много приятна за каране. Скоростната кутия работи добре, но все пак понякога се сеща малко бавно, че искам да смъкне една-две предавки. Предавателните числа са добре избрани и без проблем може да се поддържа скорост от около 150км/ч при относително ниски обороти. При скорост до 180км/ч и не идеална настилка на пътя, колата седържи съвсем добре - комфортна, стабилна и не дразнещо шумна.
Като цяло BMW са направили една много добра кола, но това което и пречи да бъде още по-добра са детайлите. Освен горедпоменатото регулиране на седалките, трябва да кажа, че управлението на мигачите и чистачките е доста неудобно и изисква свикване, тъй като при натискане лостчетата автоматично се връщат в неутрална позиция (лостчето се бутанагоре за пускане надесен мигач и пак нагоре, за да се изключи) и като цяло управлението им е контраинтуитивно. Друга дреболия е че само шофьорското огледало е асиметрично. Не на последно място стандартната аудиосистема свири като радио от преди двадесет години. Все пак да не завършвам негативно, останах с добри впечатление от единицата, която определено впечатлява с поведението си на пътя и всъщност е една много разумна покупка заради качествата си, заради надеждността на BMW и заради ниското обезценяване.
No comments:
Post a Comment