Салонът на колата предлага място за четирима пасажери (официално 5, но това е доста оптимистично). Мястото отзад е леко ограничено, но това е нормално за класа. Интересно е, че задните седалки реално предлагат по-малко място, откото при по-малкото С30. Това е така защото са разположени по ниско, а основата им е по-къса спрямо седалките при С30.
Но нека премина към същинската част от теста, премествайки се на шофьорската седалка. Първото впечатление след като сядам в колата е изключителното качество на интериора. Всички материали са много приятни и на вид и на допир и допълват без друго солидното усещане, което оставя интериора. Типично за Volvo дизайнът на таблото е елегантен и фокусът е тънката централна конзола с ниша за дреболии зад нея. Интересно и много елегантно решение е централното огледало, което е без рамка. Седалките са много удобни, намирането на добра позиция на седене е лесна работа, но все пак ми се струва, че видимостта е леко ограничена. Поради тази причина опционалната камера за паркиране на заден ход е добра инвестиция.
С включването на двигателя на преден план излиза и една новост за Volvo – дигиталното табло. Това определено е един доста модернистичен елемент и това, което ми хареса е възможността за персонализиране на показваните данни. Макар и на пръв поглед дреболия, много добро впечатление прави воланът и като изработка и като форма. Volvo са се справили с него толкова добре, че ми изглежда така, сякаш е правен по поръчка в някое тунинг ателие. Но да се върна към двигателя. Тъй като е пет цилиндров, работата му особено в някои режими е по-балансирана спрямо четири цилиндровите аналози. Звукът от него също не е неприятен, дори бих се осмелил да кажа, че при дадени обороти звучи изключително добре. Мощността му е 150к.с. а максималният въртящ момент 350Nm. Това е съвсем достатъчно, за да даде много прилична динамика на колата. Интересно в случая е, че V40 ускорява по-бързо с автоматичната скоростна кутия спрямо ръчната – съответно 9.3 и 9.6 секунди до 100км/ч. Това се дължи на различните предавателни числа. Колата която карам аз разполага с автоматични скорости и определено е доста пъргава. Карането и в града е приятно, старт-стоп системата работи.
Благодарение на шасито от Ford Focus, колата има много добро пътно поведение, завпоите са удоволствие а това което ми харесва е, че и управлението е по-директно спрямо предходните модели на Волво. Все пак в тази насока може да се поработи още малко. На магистралата V40 се държи много стабилно. До скорост от около 140-150км/ч нивото на шум в купето е сравнително. По мои наблюдения основният източник на шум идва от колелата следван от аеродинамичен шум откъм А-колоните и огледалата. В тази насока определено може да се поработи още малко. Като цяло двигателя предлага добра динамика, доускоряването (80-120) е бързо, а колата ускорява стабилно до към 180км/ч. Чак след това започва едно борене със съпротивлението породено от въздуха и пътя.
Типично за Volvo още в базовото си оборудване колата включва един куп системи за активна и пасивна безопасност, най-интересните сред които са въздушната възглавница за пешеходци, благодарение на която (и на предния капак, който се повдига при удар на пешеходец, за да го предпаци от твърдите компоненти на двигателя) V40 постигна най-високия резултат на съответните тестове на Euroncap. Другата базова система, която заслужава внимание е така наречената City Safety от второ поколение, която спира колата напълно при скорост до 50км/ч при неизбежен удар. Мисля, че това е много добре като за кола с базова цена в България 43000лв.
No comments:
Post a Comment